Какво да кажа като на нас не ни е минал пубертета още. Ако знаете как ме изтормози тази сутрин. Три пъти се припотих, такъв номер не ми беше спретвал. Понеже го разхождам преди да изляза за работа. В 9:30 ме взема служебната кола от входа. В 9 излизам днес (по-принцип готова облечена само ботушите са тези, които сменям) и Айси един такъв спокоен, ходи си, душка си, пишка си. Дойде време да се прибираме и като хукна това куче. Направо побесня. Ела тук, виж какво ще ти дам, хайде да си ходим да ядеш. Нищооо ама нищо не помага. Идва на половин метър до мен, аха, аха да го хвана и с един скок изчезва. Тичах, молих, се, карах се, мамих го с пръчки, с топката, ръкавиците си даже развявах по едно време, че много обича да ги дъвчи. Няма и няма. Дойде колата, колегата почака, почака десетина минути и излезе да помага. Пфууу каква гонитба беше. Хванах го накрая ама и боя си отнесе. Така му бях сърдита. Не можах да го позная. Някакъв дявол се беше вселил в него сякаш. Моят Айси дето иначе до като кажа - ела тук, веднага идва.
Римела аз имам хвърлячка, много е удобна. Освен, че хвърля топката надалеч без особени усилия от твоя страна, после много удобно я вземаш от земята без да се навеждаш и цапаш когато е кално. Всъщност нашата е подарък от Фредо за Цезар. Но ние му я приватизирахме защото и без това топката му идва малка.

Поздрави на всички пухчовци и много целувки от нас.