Кокер спаньол
#1481
Публикувано: 16 January 2007 - 06:01 PM
Не знам кой нападна!!!


#1482
Публикувано: 16 January 2007 - 06:13 PM
#1484
Публикувано: 17 January 2007 - 08:20 AM
Айра никога не се спуска да напада първа и все е пострадалата... А, сега се сетих- Тара беше успяла да захапе Айра за гърба, и моята имаше раничка s) NNN . А после "Мойра" нападала!!! NNN Ако Айра е кокерка, която се спуска да хапе кучета, 5 пъти по- големи от нея, аз съм трамвай! a)


#1485
Публикувано: 19 January 2007 - 01:26 PM
#1487
Публикувано: 19 January 2007 - 11:52 PM
#1489
Публикувано: 21 January 2007 - 03:12 PM
Кученцата ни много си приличат! l) Не само на външен вид ами и по характер... Беки не я бива в ходенето редом и донасянето на пръчки(няма начин съзнателно да донесе играчка) но пък е много умна и изпълнява всякакви различни от тези команди - сезни, легни, претъркаля се , дава лапи, скача, върти се ,идва по команда и разбива "вън""хайде на разходка" "махай се" ... Миличка е и ближе неплекъснато - носа и е като близ-бутон - ако я пипне някой по носа вади езика l) Сигурно са сестри или роднини l) Беки я взехме от зоомагази и нямам идея откъде е... Откъде взехте вашата Айричка?

You live, you laugh, you love, you learn. You scream, you cry, you crash, you burn.
#1490
Публикувано: 21 January 2007 - 04:10 PM
Наистина много си приличат- като четох поста ти, имах чувството, че чета описание на Айра. l) Тя изпълнява повече от 10 различни команди. w) Но ходенето редом ... Всъщност, преди бяхме започнали да се учим, но аз нещо се отказах bl) и тя забрави всичко s) . Сега ще заповаме пак, просто е наложително! victoryVVV


#1491
Публикувано: 21 January 2007 - 05:14 PM
Прикачени файлове
-
DSC_0315.jpg (28.12K)
Брой сваляния: 39
#1492
Публикувано: 21 January 2007 - 06:22 PM
Като каза бебе и парк се сетих за една случка от есента. Разхождаме се със Сара из парка, а на една полянка майка и син пуснали едно бебе кокерче да тичка. Срещу нас идва един дратхаар със стопанина си. Аз си минавам със Сара покрай тях, подушват се и се разминаваме. Обаче бебето кокер забелязва дратхаара и се втурва след него. Настига го и започва да му се катери по главата, краката, абе голям цирк настана. И майката и сина търчат да го спасяват /дратхаара де/ но около 20 мин не можаха да догонят кокерчето. Много били нахални тез бебета l)

Nothing but the best is good enough!
#1494
Публикувано: 22 January 2007 - 10:18 AM
ПП. Рики е единственото кокерче, което се разхожда по нашите места. В града има още 2-3 кокера, но не ги разхождат, сигурно живеят в къща... s)


#1497
Публикувано: 22 January 2007 - 07:01 PM
#1498
Публикувано: 22 January 2007 - 07:17 PM
#1499
Публикувано: 23 January 2007 - 04:21 PM
Wtoro - ot sedmica okolo moq blok ima nowo bebe koker4e w) . Sywsem bebence w) . Mnogo hareswa Kora i e mnogo podskokliwo l) . Hodi s 4erweno ele4e. Stra6no mili4ko ku4ence. Ne znam dali stopankata mu wliza wyw foruma - trqbwa da q popitam sledwa6tiq put.
A moq blok e blizo do hotel Princes.
#1500
Публикувано: 24 January 2007 - 12:59 AM
След обичайната разходка в морската днес Голди се настани на мястото си в колата,т.е. на предната седалка и отпусна глава на ръката ми.Станала съм експерт в плавното сменяне на скоростите,за да не друсам красивата й главица.Тръгнахме за сервиза за втори пореден ден ,за да минем годишния преглед на колата.Вчера ни върнаха,защото не носих всички необходими документи.И така ...качих колата на канала и отидох да оставя документите.Поглеждайки през прозореца към колата, петимата служители ухилено се опулиха като видяха гордо изпъчилата се кучица седнала отпред.
"-Ха, ама ти това ли имаше предвид вчера като каза -пак ще дойдем?!"
"-Ами да -аз и кучето"
"-Каква порода е?"
"-Кокер спанъол"
"-Малко ли е ?"
"Не,на две години."
"-А защо е толкова дребничко?"
"-Ами то е кокер,такава е породата" - пояснявам аз и пак поглеждам към Голди ,за да се уверя ,че този въпрос е за моята едра 15 килограмова кокерка. bl)
В това време единия от служителите е закачил някакъв кабел за двигателя на колата ми и прегледа продължава с няколко минутно мачкане на ушите на кучо през отворения прозорец,докато тя(кучката) лигаво се наглася.
Отидох при тях да питам какво да правя сега като си мислех ,че ще паднат едни проверки..светлини,спирачки,масла и т.н.Междувременно чичковците дето мачкат Голди са станали двама.
"-Абе я пусни това куче при нас!"
"-Ама то навсякъде ще овършее."
В следващата секунда Голди изхвърча през вратата и се втурна в офиса им.След обстоен преглед на всички хора вътре и всички ъгълчета на стаята госпожицата се спря пред машината за вода.Погледа с който изгледа най-близкия до нея на мен ми е познат-значи нещо от сорта "не че съм много жадна,но няма ли да ме почерпиш все пак?"Човека обаче се втурна да и налива вода в чашка дълбоко убеден,че животинката мре от жажда.Голди елегантно отпи няколко глътки- колкото да не го обиди- и продължи с инспекцията на офиса.На един от служителите му просветна защо се мотая аз там и ме покани да проверим спирачките : "Ти ела,пък го оставви него тука,те ще го гледат." След две-три минути пак влизам в офиса да си прибера кучето и документите.Заварих странна гледка.Голди наперено седи на шефския стол зад бюрото.Пред нея има някакъв лист, до нея приведен стои друг служител с химикал в ръка и й говори: " Подпиши сега!Ако и се разпишеш те признавам!"Тя гледа умно ту него,ту листа и премигва,като че ли се чуди дали ще загази много ако ме разпише.Прекратих тая идилия като собственоръчно подписах формуляра.Отидохме при главния шеф,да си вземем талона за минат годишен преглед.Голди се изправи и занаднича в книжата му
"-Ама много е любопитно това куче"
"-Аха" -сконфузвам се аз защото кучо вече е под масата и се опитва да отвори един кашон.Околните обаче се радват на находчивостта й да използва лапата си като ръчичка.
"-Ловно ли е?"
"_Да, птичар."
"-Овчар?"
"- Не,не птичар. oleeee "
"-А-а-а"
С талона в ръце най-накрая се отправихме към колата.Изпратиха ни с широки усмивки -за мен и още мачкане -за кучо.
"-И догодина пак да дойдете двете!"
Голди скочи на мястото си и в момента в който включих двигателя,точно както съм я учила, примерно седна и впери поглед напред.В този момент изпращачите ни вече бяха тотално възхитени и умилени....
Е, а аз си мислех, че това ще бъде една дълга и отекчителна процедура....