ГОВОРИЛНЯТА на подфорума ТЕМА ЗА ЛАФЧЕ
#9992
Публикувано: 07 October 2011 - 12:41 PM
Аз не че съм кой знае какъв "разбирач", но искам да ти помогна със съвет, ако мога.
Предлагам ти като начало да прочетеш темата Агресия, доминантно поведение (ако не си я чела) - там още в самото начало, в първите постове, е дадена много полезна информация за видовете агресия, проявите на агресивно поведение при кучетата и т.н., а по-нататък има и доста истории на стопани, сблъскали се с тези проблеми и търсещи решение.
Добре е да ни разкажеш в какво точно се изразява агресивността при твоето куче - лае, ръмжи, тича да напада "врага", показва зъби, налита да хапе - как точно? Така ли се държи към всички или само към определени хора и животни, има ли разлика в поведението му към по-малки или по-големи кучета, към женски и т.н.?
По принцип шпицовете не са агресивни, но са подозрителни към непознати и имат развито чувство за собствена територия, което лесно може да бъде сбъркано с истинската агресивност, за която е изключително важно да не се допуска да се развие и затвърди като черта на характера на кучето, поне според мен. Твоят юнак сега е тийнейджър и е точно моментът да се овладее проблема, за да не "береш ядове" по-нататък, като порасне и възмъжее.
Разкажи ни по-подробно, за да се изяснят нещата по-точно.
Поздрави от нас с Линда!
#9993
Публикувано: 07 October 2011 - 01:18 PM
#9994
Публикувано: 07 October 2011 - 03:17 PM
Лаенето и пазенето на територия си е "запазена марка" на шпицовете и аз, честно казано, загубих надежда да отуча моята хубостница от това да се изказва по всякакви въпроси и да ме осведомява при подозрителни прояви на непознати в близост - това си е в кръвчицата й и няма спасение.
Но след немалки усилия мога да се похваля - вече! - че мога да я накарам да млъкне или пък да предотвратя шумните шпиц-арии, ако успея да подам команда "тихо!" преди да е започнала, но все пак моята е на 4,5 години и е доста улегнала.
На възрастта на твоето юначе и тя беше трудноуправляема и направо ме подлудяваше! Мисля, че важна роля при нас изигра това, че независимо от всичко я влачехме от малка по паркове, градинки и кучешки полянки, там беше пусната от повода и успя да се научи да общува с хора и кучета на неутрална територия, както и да идва при повикване и да ме следва без повод. Колко страхове съм брала при това - не ме питай! Така или иначе, в крайна сметка се научи и сега нямам никакви проблеми на такива места, винаги се държи адекватно на ситуацията и поне за това нямам грижа, остана ми само да внимавам за външни опасности.
На двора или в близост до къщи, обаче, си показва "характерчето" и аз си я държа изкъсо, защото много хора не правят разлика между предупредителното лаене - "Внимание, аз пазя тук!" - и истинската агресия. Моята никога не е налитала на бой, не е оголвала зъби и не е хапала никого, но хората не могат да знаят това и аз съм длъжна да я контролирам, за да не ги плаши излишно.
Това е моя скромен опит и ако мога да ти дам някакъв съвет, то той е - не ограничавай кучето си от контакти с хора и други кучета, колкото и нерви да ти коства това на този етап, защото иначе няма как да се научи на правилното поведение. При предстояща среща с човек или куче, когато твоето е на повод, опитай се да привлечеш вниманието му с играчка, лакомство или нещо подобно, а когато се разминете без да реагира с лай или дърпане - хвалиш, радваш му се и го награждаваш. Това е по-добрия вариант от корекция с повода, "НЕ!", "Седни!" и подобни, но поне при нас не винаги сработваше, та се налагаше да бъда лоша и да се карам.
При близки срещи и игра с други кучета те съветвам да бъдеш много, ама много внимателна, за да не се допусне сбиване, хапане, рани - опасно е не само за физиката, но и за психиката на кучето, може да се наплаши или озлоби, и двете са крайно неприятни и могат да имат дългосрочни последствия. Рисковано е, но няма как - просто трябва да се мине през този етап на социализация.
По принцип кучетата са толерантни към по-малки на ръст и възраст други кучета, както и към представители на противоположния пол, докато към представители на същия пол често са недружелюбни, особено мъжките, така че най-добре търси за компания на твоето по-възрастни женски, с тях би трябвало да се разбира добре и да се учи "на обноски". Ако написаното от теб "Първо ги подушва и веднага им се нахвърля отгоре" означава, че се опитва да доминира или пък досажда с предложения за игра - не се учудвай, ако го сръмжат и го поставят "на мястото му", това си е възпитателно за него.
Но ако се случи така, че твоето куче започне да налита на бой и да хапе не на игра, а истински - там вече не знам, не давам съвети. За мен това би бил наистина проблем, за който си трябва намеса на специалист, защото нещата са сериозни.
Ами това е от мен - дано съм била полезна, макар че нямам особено голям опит, Линда ми е първо куче и се учим двете с нея заедно на "кучкарство".
Надявам се и други да се включат с мнение и съвети.
Успех и пиши как се развиват нещата при вас.
#9995
Публикувано: 07 October 2011 - 06:06 PM
#9996
Публикувано: 08 October 2011 - 08:40 AM

<~> ...Колкото повече опознавам хората, толкова повече обиквам животните... <~>
#9997
Публикувано: 08 October 2011 - 02:32 PM
това е съвсем нормално поведение и ще продължи доста дълго време. Ние сме вече на 7 м. и продължаваме да го правим. Моят съвет е да не му позволяваш да се качва по диваните и леглата, защото може да падне и тогава нещата стават сериозни. До колкото знам, шпицовете имат сериозни проблеми при падане от високо докато са малки, получават се хернии. Това ми каза нашия ветиринар. А колкото до покривката на леглото, аз смених няколко както и чаршафи. А няма да ти казвам колко джапанки, чехли и маратонки заминаха. Хайде успех и поздрави от нас с Чъки.
#9998
Публикувано: 09 October 2011 - 10:22 AM
Не се притеснявай няма как да падне, защото леглото ми и дивана в хола, както и креслата, са много ниски, а и пода е с мокет и няма как да се хлъзне. Иначе в кухнята е по - опасно, защото кухненския диван е по - висок, а пода е целият с плочки, но там не му давам.

<~> ...Колкото повече опознавам хората, толкова повече обиквам животните... <~>
#9999
Публикувано: 27 October 2011 - 09:08 AM

<~> ...Колкото повече опознавам хората, толкова повече обиквам животните... <~>
#10001
Публикувано: 10 November 2011 - 09:31 PM

Cave canem, te necet lingendo - Beware of the dog, he may lick you to death...

#10002
Публикувано: 10 November 2011 - 09:59 PM
Единственото, което можах да постигна с Линда, е да я науча да млъква по команда "Тихо", така че да се размине само с кратко джафкане, а не с дълги арии за "радост" на съседите. Успявам, макар и не винаги, да я спра и преди да започне джаф-концерта, ако надуши нещо подозрително, но само ако подам командата своевременно.
За щастие моята поне не лае, когато ни няма - не си прави този труд, като знае, че няма на кого да сигнализира, а когато съм там - командвам "Тихо" и така ...
Радостният лай при посрещане и при нас е неизбежен, но й затварям устата, като вляза.
Много е неприятно това със съседите, но не мисля, че им е проблем някой друг "джаф", щом кучето не се оставя да лае с часове, ама хора всякакви...
#10003
Публикувано: 15 November 2011 - 07:43 PM
#10004
Публикувано: 19 November 2011 - 05:53 PM

Cave canem, te necet lingendo - Beware of the dog, he may lick you to death...

#10005
Публикувано: 11 December 2011 - 09:37 PM

Cave canem, te necet lingendo - Beware of the dog, he may lick you to death...

#10006
Публикувано: 12 December 2011 - 12:14 AM
Дано кучо бързо "вдене", че лаенето не е ОК за него и съседите мирясат.
Не че е приятно да се търпи досаден кучешки лай, ама и някои хора зациклят на тема "пречи ми" и правят от мухата - слон, като при това всяко "джаф" в квартала се приписва моментално на набедените, без значение кой къде лае...
Дано се оправят нещата при вас!
И пиши тук как е подействал нашийника - ще е полезна информация за всички, и то от "първа ръка".
#10007
Публикувано: 12 December 2011 - 11:29 PM
#10009
Публикувано: 16 December 2011 - 08:03 PM
#10010
Публикувано: 16 December 2011 - 11:08 PM
При вас нашийника може да не е помогнал, защото не сте го ползвали достатъчно. Аз също не съм много щастлива от факта, че трябва да го носи, но явно просто няма как. Когато започнаха проблемите с лаенето опитахме какво ли не само за да спре и стигнах до извода, че колкото повече време прекарвам с него - толкова и по-лигав става. Вече от 5 дни ползваме нашийника (слагам му го само когато няма никой вкъщи) и забелязвам подобрение. Не е спрял да лае, но определено е намалял - преди от момента, в който влизах във входа му чувах кънтящия гласец, а сега чак като започна да си отключвам вратата да изджафка два пъти и млъква. Относно дали седи сам - за съжаление да. Студентка съм ходя на лекции и упражнения, ходя на стаж, а през уикенда излизам вечер. Момичето, с което живея ми е колежка и в университета сме заедно, но през останалото време се разминаваме - ту аз съм вкъщи ту тя. За сметка на това Шейн никога не е истински сам, защото имаме още едно куче (лабрадор), та си правят компания един на друг. Преди да започнем да живеем заедно бях сама с Шейн и той прекарваше страшно много време сам, а това продължи до към 5-6тия му месец и тогава като по-малък плачеше и като излизах. Сега лаенето му е по-скоро като пазене на територията и дома, отколкото защото е сам.
Когато съседите започнаха да ни заплашват се свързах с приятели, познати и основно хора, които се занимават с обучение на кучета и съвета, който ми дадоха беше, че ако нещо ще помогна това ще е нашийника. За сега нещата вървят на добре..... стискайте палци напълно да спре да лае.

Cave canem, te necet lingendo - Beware of the dog, he may lick you to death...



Вход
Регистрация
Помощ





Горе
Цитиране +




