Благодаря за обилната информация!!!
Като цяло и като всеобщо (мисля) мнение, е че сурово не бива да се дава, заради тениите и тям подобни червляци, дето се завъждат от необработеното месо в червата на кучетата.
За добавката Биотин не съм чувала, а и нашият ветеринар нищо не е казвал, но това не пречи да купя и да му давам. Хачи също предпочита готвено, забелязала съм го. Но тъй като не давам добавки, а всички (и търговци, и ветеринари) твърдят, че в сухата храна има такива, затова се стремя поне едното ядене дневно да е гранули. Естествено, не са сухи.

Овкусени най-вече с бульон и пилешки дробчета. От известно време шийките не ни харесват и не ги долюбваме (т.е. хапваме, но малко) а фенери досега не съм купувала, защото не знам точно какво да махна от тях (твърди се че имало някакви 2 кокалчета, дето били тръбни и трябвало да се разкарат). Пусто, нали съм имала болонка, а техните мънички стомахчета са по-деликатни и все ме е страх от тия тръбни кокали.
Роси, защо ти досажда да те спират? Трябва да се гордееш с кучето си. В България са прекалено малко, а в Несебър си единствена!!! И няма друга като твоята красавица! Интересното е, че реагират така на хора (щото и Хачи го прави същото, дори с приятели).
Установих, че моето куче признава кръга хора, които познава от 4-месечен и които са от семейството. Какво имам предвид: наблюдавайте по отношение на роднини - няма значение колко време не ги е виждало кучето...то безумно се радва, като ги срещне, сякаш усеща кръвната връзка помежду ви.... Това ме е изумило!!! Казвам го, защото имам брат, с който не общувам безкрайно много, но чат-пат по семейни сбирки се виждаме. Е, Хачи се размазва като го види...полудява от кеф! Докато имам приятелка, която ме посещава доста по-често, той не я познава от малък, и полудява да я лае....не се нахвърля, но не й се дава...и не се примирява с нея.Не знам, все още не мога да проумея избирателната им способност на привличане.
Едно знам - моето куче е 3 пъти по-умно от всички човеци вкъщи взети заедно!!!
Двете ми най-близки приятелки имат хъски и ротвайлер, аз съм имала болонка (е, не е кой-знае-кво, но е куче

)
и в никое от тях не виждам този интелект, тази мисъл, това отбиране и пробиране, дето го има акитата!!!
Милиони пъти съжалих, че си взех такова куче (единствено заради агресията и страха). Не че и сега в дадени моменти не съжалявам, но го обикнах повече от всяко друго, и съм сигурна, че то ме обича повече от всеки друг!!! Хубавото е, че с годините всички улягаме, аз съм по-спокойна когато го водя (а това е най-важното) и това се отразява и на него - той е доста по-спокоен и по-уравновесен. Както казва Сизър Милан - всичко се корени в стопанина

Така ми го казаха и мойте треньори.
Е, надали някога ще се водим без строг нашийник, но това да ни е проблема.
Поздрави от нас, и отново благодаря за информацията. Ето една снимка, където Хачи чака да му се даде нещо, но не посяга НИКОГА към храната, докато не му кажеш...Железни животинки са просто...